наплодил си

Речник на българския език

1. наплодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплодил си е производна форма на наплодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наплодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплодил си е производна форма на наплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).