наплодил е

Речник на българския език

1. наплодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплодил е е производна форма на наплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплодил е е производна форма на наплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).