наплодило е

Речник на българския език

1. наплодило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплодило е е производна форма на наплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплодило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплодило е е производна форма на наплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).