наплетяло

Речник на българския език

1. наплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплетяло е производна форма на наплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наплетяло е производна форма на наплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).