наплатил

Речник на българския език

1. наплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплатил е производна форма на наплатя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

наплатил е производна форма на наплатя се (мин. деят. св. прич. м. р.).