напластявал

Речник на българския език

1. напластявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напластявал е производна форма на напластявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напластявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напластявал е производна форма на напластявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напластявал — мин. деят. св. прич. м. р.

напластявал е производна форма на напластявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напластявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напластявал е производна форма на напластявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).