напластил си

Речник на българския език

1. напластил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напластил си е производна форма на напластя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напластил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напластил си е производна форма на напластя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).