напластил е

Речник на българския език

1. напластил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напластил е е производна форма на напластя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напластил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напластил е е производна форма на напластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).