напластила

Речник на българския език

1. напластила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напластила е производна форма на напластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напластила — мин. деят. св. прич. ж. р.

напластила е производна форма на напластя (мин. деят. св. прич. ж. р.).