напластил
				
		
	
	
		
					
   
   1.
   напластил —
   преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.  
  
   напластил
    е производна форма
    на напластя    (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
   
   
   2.
   напластил —
   мин. деят. св. прич. м. р.  
  
   напластил
    е производна форма
    на напластя    (мин. деят. св. прич. м. р.).