напласти

Речник на българския език

1. напласти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напласти е производна форма на напластя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напласти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напласти е производна форма на напластя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напласти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напласти е производна форма на напластя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. напласти — повелително наклонение, ед. ч.

напласти е производна форма на напластя (повелително наклонение, ед. ч.).