напипа

Речник на българския език

1. напипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напипа е производна форма на напипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напипа е производна форма на напипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напипа е производна форма на напипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).