напика

Речник на българския език

1. напика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напика е производна форма на напикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. напика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напика е производна форма на напикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).