напечелил е

Речник на българския език

1. напечелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напечелил е е производна форма на напечеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напечелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напечелил е е производна форма на напечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).