напечелило

Речник на българския език

1. напечелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напечелило е производна форма на напечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напечелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напечелило е производна форма на напечеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).