напечелил

Речник на българския език

1. напечелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напечелил е производна форма на напечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напечелил — мин. деят. св. прич. м. р.

напечелил е производна форма на напечеля (мин. деят. св. прич. м. р.).