напечатил

Речник на българския език

1. напечатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напечатил е производна форма на напечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напечатил — мин. деят. св. прич. м. р.

напечатил е производна форма на напечатя (мин. деят. св. прич. м. р.).