наперяло

Речник на българския език

1. наперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперяло е производна форма на напера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наперяло е производна форма на напера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).