наперял

Речник на българския език

1. наперял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперял е производна форма на напера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наперял е производна форма на напера (мин. деят. несв. прич. м. р.).