наперчило е

Речник на българския език

1. наперчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперчило е е производна форма на наперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наперчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперчило е е производна форма на наперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).