наперчили

Речник на българския език

1. наперчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наперчили е производна форма на наперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наперчили е производна форма на наперча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).