наперчи

Речник на българския език

1. наперчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наперчи е производна форма на наперча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наперчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наперчи е производна форма на наперча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наперчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наперчи е производна форма на наперча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наперчи — повелително наклонение, ед. ч.

наперчи е производна форма на наперча (повелително наклонение, ед. ч.).