наперчели

Речник на българския език

1. наперчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наперчели е производна форма на наперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наперчели е производна форма на наперча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).