наперчела

Речник на българския език

1. наперчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наперчела е производна форма на наперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наперчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наперчела е производна форма на наперча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).