наперчвало

Речник на българския език

1. наперчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперчвало е производна форма на наперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наперчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперчвало е производна форма на наперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наперчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наперчвало е производна форма на наперчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наперчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наперчвало е производна форма на наперчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).