наперчвали

Речник на българския език

1. наперчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наперчвали е производна форма на наперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наперчвали е производна форма на наперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наперчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наперчвали е производна форма на наперчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наперчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наперчвали е производна форма на наперчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).