наперчвал

Речник на българския език

1. наперчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперчвал е производна форма на наперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперчвал е производна форма на наперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наперчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наперчвал е производна форма на наперчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наперчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наперчвал е производна форма на наперчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).