наперчва

Речник на българския език

1. наперчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наперчва е производна форма на наперчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наперчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наперчва е производна форма на наперчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наперчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наперчва е производна форма на наперчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).