наперил е

Речник на българския език

1. наперил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперил е е производна форма на наперя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперил е е производна форма на наперя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).