наперило

Речник на българския език

1. наперило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наперило е производна форма на наперя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наперило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наперило е производна форма на наперя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).