наперили

Речник на българския език

1. наперили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наперили е производна форма на наперя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наперили е производна форма на наперя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).