наперил

Речник на българския език

1. наперил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперил е производна форма на наперя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперил — мин. деят. св. прич. м. р.

наперил е производна форма на наперя се (мин. деят. св. прич. м. р.).