напери

Речник на българския език

1. напери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напери е производна форма на наперя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напери е производна форма на наперя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напери е производна форма на наперя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. напери — повелително наклонение, ед. ч.

напери е производна форма на наперя се (повелително наклонение, ед. ч.).

5. напери — повелително наклонение, ед. ч.

напери е производна форма на напера (повелително наклонение, ед. ч.).