наперели

Речник на българския език

1. наперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наперели е производна форма на наперя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наперели е производна форма на наперя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. наперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наперели е производна форма на напера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. наперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наперели е производна форма на напера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).