наперел

Речник на българския език

1. наперел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперел е производна форма на наперя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наперел е производна форма на наперя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).