напердашило

Речник на българския език

1. напердашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напердашило е производна форма на напердаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напердашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напердашило е производна форма на напердаша (мин. деят. св. прич. ср. р.).