напердашил

Речник на българския език

1. напердашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напердашил е производна форма на напердаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напердашил — мин. деят. св. прич. м. р.

напердашил е производна форма на напердаша (мин. деят. св. прич. м. р.).