напердашело

Речник на българския език

1. напердашело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напердашело е производна форма на напердаша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напердашело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напердашело е производна форма на напердаша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).