напердашел

Речник на българския език

1. напердашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напердашел е производна форма на напердаша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напердашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напердашел е производна форма на напердаша (мин. деят. несв. прич. м. р.).