наперваха

Речник на българския език

1. наперваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наперваха е производна форма на напервам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наперваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наперваха е производна форма на напервам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).