напервало

Речник на българския език

1. напервало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напервало е производна форма на напервам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напервало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напервало е производна форма на напервам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напервало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напервало е производна форма на напервам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напервало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напервало е производна форма на напервам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).