напервала

Речник на българския език

1. напервала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напервала е производна форма на напервам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напервала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напервала е производна форма на напервам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напервала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напервала е производна форма на напервам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напервала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напервала е производна форма на напервам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).