напаснело

Речник на българския език

1. напаснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напаснело е производна форма на напасна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напаснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напаснело е производна форма на напасна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).