напарчавало

Речник на българския език

1. напарчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напарчавало е производна форма на напарчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напарчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напарчавало е производна форма на напарчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напарчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напарчавало е производна форма на напарчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напарчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напарчавало е производна форма на напарчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).