напарчавали

Речник на българския език

1. напарчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напарчавали е производна форма на напарчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напарчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напарчавали е производна форма на напарчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напарчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напарчавали е производна форма на напарчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напарчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напарчавали е производна форма на напарчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).