напарчавал

Речник на българския език

1. напарчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарчавал е производна форма на напарчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напарчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарчавал е производна форма на напарчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напарчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

напарчавал е производна форма на напарчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напарчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напарчавал е производна форма на напарчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).