напарил си

Речник на българския език

1. напарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напарил си е производна форма на напаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напарил си е производна форма на напаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).