напарил е

Речник на българския език

1. напарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарил е е производна форма на напаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарил е е производна форма на напаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).