напарили

Речник на българския език

1. напарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напарили е производна форма на напаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напарили е производна форма на напаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).