напарил
1.
напарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
напарил
е производна форма
на напаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
напарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
напарил
е производна форма
на напаря (мин. деят. св. прич. м. р.).