напарил

Речник на българския език

1. напарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарил е производна форма на напаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напарил — мин. деят. св. прич. м. р.

напарил е производна форма на напаря (мин. деят. св. прич. м. р.).